Защо се погуби ти
Не помня кога се запознахме, помня
усмивката, характера ти мил! Сега
разбрах за мен какво си бил! Приятел
разкошен беше ти, но вече няма те, уви!!!
Какво те подтикна? Никой не разбра! Каза "край"
и приключи своя земен път! Ти беше
приятел велик!
Колко с теб се смяхме, колко беше
ти добър... А днес под пръстта лежиш!
За всеки се раздаде, на последно място се
постави и себе си погази!!!
Защо сложи края, кой какво ти причини,
защо на никой не каза ти? Защо сам се
погуби, беше истински човек ти!
Но думите за теб са малко! Остави ни и
всичко е жалко! Дано сега си по-щастлив!
Дано си в свят по-красив! Пиша със сълзи на
очи, но няма да се върнеш ти! Остави ни без теб
сами и вечно ще ни боли! Приятелю, обичах те,
грешките дано простил си ти! Вечно ще ми
липсваш ти!!!
усмивката, характера ти мил! Сега
разбрах за мен какво си бил! Приятел
разкошен беше ти, но вече няма те, уви!!!
Какво те подтикна? Никой не разбра! Каза "край"
и приключи своя земен път! Ти беше
приятел велик!
Колко с теб се смяхме, колко беше
ти добър... А днес под пръстта лежиш!
За всеки се раздаде, на последно място се
постави и себе си погази!!!
Защо сложи края, кой какво ти причини,
защо на никой не каза ти? Защо сам се
погуби, беше истински човек ти!
Но думите за теб са малко! Остави ни и
всичко е жалко! Дано сега си по-щастлив!
Дано си в свят по-красив! Пиша със сълзи на
очи, но няма да се върнеш ти! Остави ни без теб
сами и вечно ще ни боли! Приятелю, обичах те,
грешките дано простил си ти! Вечно ще ми
липсваш ти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Банова Всички права запазени
"Дано сега си по-щастлив!
