Защо сърцето ми сега е празно?
Защо ли няма мъничка частичка от любов?
Светът сега за мен е толкова студен
и всичко покрай мен толкова самотно...
Чувствам се безсилна, толкова самотна съм сега.
Самотата ме яде отвътре.
Крещя на ум, искам ти да си до мен,
но ти не чуваш моя крясък...
Не знам защо тая това в сърцето си,
защо ли само аз усещам болката -
тази, която ме човърка
и търся начин, за да се спася от нея...
Насън протягам аз ръка към теб,
но ти не можеш да ме стигнеш...
Желая пак да си до мен,
да сгрееш моите длани
и твоя светъл поглед
да стопли пак сърцето ми...
Знам, че ти не си до мен,
но само мисълта за теб
ме топли нощем,
но зная, някой ден...
© Диана Иванова Всички права запазени