24.01.2016 г., 0:51 ч.  

Защо те наричат черно 

  Поезия
244 0 4

Защо те наричат черно?

 

Когато рано, утринното слънце

с лъчи, прокрадва се в цепнатината,

приличащо на галактично зрънце,

отделя хоризонта и земята.

 

Насреща ни, разстелена, мъглата

превръща се във облаци- парцали.

Небето раздели се от водата

със златни сълзи- капки, заблестяли.

 

И ето го! Морето се събуди,

погалено от утринния бриз.

С вълните си сънливи, се зачуди

и взе да се протяга- низ след низ.

 

Романса си, наново занарежда...

Видя ни, шеговито се закани,

обля ме с пръски и ме заоглежда.

Да легнем на брега му, ни подкани.

 

Но не можа със пръски да насмогне.

За миг поиска да ме съблече.

И бризът викна, за да му помогне.

Съблече ме... Но моето момче.

 

Море, тук да се върнат, всички се заричат.

Но ти на нас, докрай остана верно.

И всички толкоз много те обичат!

Защо, тогава, те наричат черно?

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??