Защо те наричат черно
Защо те наричат черно?
Когато рано, утринното слънце
с лъчи, прокрадва се в цепнатината,
приличащо на галактично зрънце,
отделя хоризонта и земята.
Насреща ни, разстелена, мъглата
превръща се във облаци- парцали.
Небето раздели се от водата
със златни сълзи- капки, заблестяли.
И ето го! Морето се събуди,
погалено от утринния бриз.
С вълните си сънливи, се зачуди
и взе да се протяга- низ след низ.
Романса си, наново занарежда...
Видя ни, шеговито се закани,
обля ме с пръски и ме заоглежда.
Да легнем на брега му, ни подкани.
Но не можа със пръски да насмогне.
За миг поиска да ме съблече.
И бризът викна, за да му помогне.
Съблече ме... Но моето момче.
Море, тук да се върнат, всички се заричат.
Но ти на нас, докрай остана верно.
И всички толкоз много те обичат!
Защо, тогава, те наричат черно?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
