2.11.2017 г., 9:06

Защо ти е накрая

555 1 1

Никога не вярвах, че ще тръгна
към Албиона с острите чадъри.
че в чужда къща мога да осъмна,
че детство няма как да се повтори.

 

Не вярвах, но така съм бил орисан.
усмивката да търся под небето.
каквото чувствам, в стих да го описвам,
да се отдам изцяло на детето.

 

Днес когато правя равносметка,
животът като топче се търкаля
и трака в набраздената рулетка
през много спирки, полети и гари.

 

Никъде обаче, не намерих
пропуснатото дето не се връща.
С аршините на времето се мерих.
уют загърбил в родната си къща.

 

Загубеното няма да се върне,
а предстоящето съвсем не зная.
Когато няма кой да те прегърне
в началото, защо ти е накрая?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...