12.06.2015 г., 0:57  

Защо в душата ми шепнеш Тишина....

487 0 1

 

 

 

 

 

Защо шепнеш? Вземи ме тишина.

Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите,  но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо?
Нима и Вие имате нещо за криене?
Със сигурност съм още много млад,
старостта докарва ме до виене.
Наруши правилата!-проговори Тишина,
умрял на никого не съм нужен.
Истината да разсее  мъглата!

Мъртвите спокойно да заспят...


Защо в душата ми шепнеш Тишина....



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...