Защо в душата ми шепнеш Тишина....
Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо?
Нима и Вие имате нещо за криене?
Със сигурност съм още много млад,
старостта докарва ме до виене.
Наруши правилата!-проговори Тишина,
умрял на никого не съм нужен.
Истината да разсее мъглата!
Мъртвите спокойно да заспят...
Защо в душата ми шепнеш Тишина....
© Станислав Русев All rights reserved.