Защо все това...
Защо все си спомням
там, отдалеко…
сълзите на татко
и моите…
за посребрените му слепоочия,
за истината осъзната,
че вече съм пораснала…
и на мама ръцете… бели и топли
като сълзи през времето
нежно докосващи…
Защо все дъжд сънувам
топъл, нежен… тъжен,
като късна есен,
най-милите, най-скъпите сълзи
със цвят на болка
на влюбен мъж в очите,
пътя ми с любов пресякъл…
Защо все още виждам
на дете върху ресниците
онази... първата сълза,
кристално чиста и бяла
в душата ми тревожна и плаха
кротко потънала...
Защо, Боже мили, все тази сълза…
защо, защо все това…
МУЗИКA>>> Paseo de flores
http://www.youtube.com/watch?v=GTmNsA5Zuh4
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
