7 dic 2009, 10:37

Защо все това...

1.4K 0 44

 

 

               Защо все си спомням

               там, отдалеко…

               сълзите на татко

               и моите…

               за посребрените му слепоочия,

               за истината осъзната,

               че вече съм пораснала…

               и на мама ръцете… бели и топли

               като сълзи през времето

               нежно докосващи…

 

               Защо все дъжд сънувам

               топъл, нежен… тъжен,

               като късна есен,

               най-милите, най-скъпите сълзи

               със цвят на болка

               на влюбен мъж в очите,

               пътя ми с любов пресякъл…

 

               Защо все още виждам

               на дете върху ресниците

               онази... първата сълза,

               кристално чиста и бяла

               в душата ми тревожна и плаха

               кротко потънала...

               

 

               Защо, Боже мили,  все тази сълза…

               защо, защо все това…

 

          

                 МУЗИКA>>> Paseo de flores 

 

          http://www.youtube.com/watch?v=GTmNsA5Zuh4

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...