7 дек. 2009 г., 10:37
Защо все си спомням
там, отдалеко…
сълзите на татко
и моите…
за посребрените му слепоочия,
за истината осъзната,
че вече съм пораснала…
и на мама ръцете… бели и топли
като сълзи през времето
нежно докосващи…
Защо все дъжд сънувам
топъл, нежен… тъжен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация