Защо все това...
Защо все си спомням
там, отдалеко…
сълзите на татко
и моите…
за посребрените му слепоочия,
за истината осъзната,
че вече съм пораснала…
и на мама ръцете… бели и топли
като сълзи през времето
нежно докосващи…
Защо все дъжд сънувам
топъл, нежен… тъжен,
като късна есен,
най-милите, най-скъпите сълзи
със цвят на болка
на влюбен мъж в очите,
пътя ми с любов пресякъл…
Защо все още виждам
на дете върху ресниците
онази... първата сълза,
кристално чиста и бяла
в душата ми тревожна и плаха
кротко потънала...
Защо, Боже мили, все тази сълза…
защо, защо все това…
МУЗИКA>>> Paseo de flores
http://www.youtube.com/watch?v=GTmNsA5Zuh4
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
