Защо я няма?

Не знам как и защо се страхувам от любовта.
Не знам кога ще дойде, не знам защо я е страх от мен.
Не знам защо седя в самота,
не знам защо тя не идва ден след ден.

Пак съм сама и винаги ще съм сама.
Къде е любовта?
Защо не идва,
а душата става като зима?
До кога ще е така?

Минавам, гледам: прегърнатите говорят.
Говорят за любов, но при мен я няма.
Нима те ще ми помогнат?
Нима те ще стоплят тази драма2

Страх ме е от любовта, но - признавам - искам да я срещна.
Искам да дойде и при мен. Къде е тя?
Искам до теб да потрепна,
искам да знам, че няма повече да съм сама.

Сънувам я, че идва, но се будя - тя я няма.
Не знам как да я намеря и докосна, тя е тъй нечестна.
Тичам, тичам неуморно по дългата вечна поляна
търся я и в сълзата си небесна.

Не мога да откупя душата си. Ако го направя дали ще съм свободна?
Кажи ми, че съм ледена, когато горя, а няма я топлината.
Кажи ми, че идваш, че повече не ще ме прогонваш!
Погледни ме, избърши сълзите ми, покажи ми красотата!

Ще те срещна ли, ще ме прегърнеш ли с усмивчица добра?
Ще ме познаеш ли, ще ми позволиш ли да те обичам, ще постоиш ли с мен тихичко?
Ще ме целунеш ли, ще ме стоплиш ли, ще бъда ли жена?
Ще ми позволиш ли да поседя в прегръдките ти кротичко?

Искам да си имам някого и аз, когото да прегърна.
Искам някой, с който да се стопля, да видя стая, пълна с чудеса.
Искам да жадувам, да копнея, в огън нека се превърна.
Искам малко прозорче със светлина.

Не, не - погледни тези очички, които те гледкат.
Не ги оставяй сами. Не ги оставяй да плачат.
Не виждаш ли, че те за обич светят,
не виждаш ли, че клетите страдат?

Какво чакаш? Стопли ме, превърни ме в огнена звезда.
Не ме ли чакаш и ти? Не искаш ли, не бленуваш ли и ти?
Само тогава сърцето ще спася,
само тогава ще виждам звезди.