Защото
Защото мога да обичам,
защото съм роден щастлив,
не ми прилича, не прилича
да спра да искам да съм жив!
Защото мога да обичам,
да страдам без лъжи, с копнеж,
не падам на колене, ничком.
Приятел не подлагам на съмнеж.
Защото мога да обичам,
аз вярвам в днешни чудеса.
Дори през мълнии притичвам,
да вдигна паднала душа.
Защото мога да обичам,
да диря радост и през вик.
Защото много те обичам,
аз искам да си вечен Миг.
Защото мога да обичам...
11 януари 2002. Сингапур
© Симеон Дончев Всички права запазени