ИнаКалина
499 11939
24.01.2019 г., 18:02 ч.

Защото 

  Поезия
493 4 6

Събрах си чувствата

                   с износени подметки.

Пардон! – за смелостта

                  да не си правя сметки

и да обичам без наум...

                  Каква очакваше да съм?

Надписана тетрадка?

                  Успокоително за сън?

Как искаше ме сладка,

                  а аз пристигнах с гръм!

От глупавичка патка

                  превърнах се във трън!

Без усмирителната ризница

                  и удивителни в куплети,

душата стана скитница

                  при толкоз Жулиети.

Обичай всичките до болка,

                   на мен ми го спести...

Защото аз не съм цигулка,

                   не съм и „падащи звезди“,

сега съм ледена висулка,

                   която истината разтопи.

   

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна висулка... Браво, Краси!
  • Понякога има неща/чувства по- силни от теб. Трудно се преборва човек с тях. Поздравления за категоричността! Много ми хареса!
  • Къде са границите в любовта?! Кога самоуважението надделява?! ПРЕКРАСНО!
  • Благодаря ви Стойчо, Дочка и Мария, че добавихте и вашето чувство..
  • Долу ръцете!-отказ от чувства...
  • Осъзнаване със задна дата...
    (но светлината предстои)
    И все едно къде, когато.
    щом гняв душата извиси...
Предложения
: ??:??