Защото
Събрах си чувствата
с износени подметки.
Пардон! – за смелостта
да не си правя сметки
и да обичам без наум...
Каква очакваше да съм?
Надписана тетрадка?
Успокоително за сън?
Как искаше ме сладка,
а аз пристигнах с гръм!
От глупавичка патка
превърнах се във трън!
Без усмирителната ризница
и удивителни в куплети,
душата стана скитница
при толкоз Жулиети.
Обичай всичките до болка,
на мен ми го спести...
Защото аз не съм цигулка,
не съм и „падащи звезди“,
сега съм ледена висулка,
която истината разтопи.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
