Защото...Целунало лятото зимата...
Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки,
поляни със шапки от сухи треви.
Пътечки със щампи от стъпки,
записали приказки горски в следи.
Прегръщат се мокрите клони гальовно,
разказват със шепот легендата стара.
Как есента – красива, зла магьосница -
листата със пламък сърдито обгаря.
Съблича дърветата, с вятър ги бие,
а после ги милва със ледени длани...
Защото... Целунало лятото зимата.
И - да се върне - дало обещание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
