Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки,
поляни със шапки от сухи треви.
Пътечки със щампи от стъпки,
записали приказки горски в следи.
Прегръщат се мокрите клони гальовно,
разказват със шепот легендата стара.
Как есента – красива, зла магьосница -
листата със пламък сърдито обгаря. ...