velikataniki (Николина Милева)
206 6896
20.11.2010 г., 8:26 ч.

...защото днес си тръгваше от мен... едно небе 

  Поезия
588 0 19

От небето се изсипа огнена лавина от звезди,

наметна земята горещата траурна дреха

и с тъжна усмивка  в поклон се смири,

под прашния купол с невинна утеха.

 

Планетите объркани се лутаха в умората.

Въртяха се наопаки в измисления хаос

и недорасли за ракетите на хората,

взривиха се в предсмъртния си час.

 

Вселената остана до полуда огорчена.

Сви се в себе си и тихо зарида,

а във сълзите й земята се огледа,

видя смъртта на звездните деца.

 

От небето се изсипаха сълзите ми.

Вселената навярно е била измислено сърце,

земята се огледа не в очите, а в следите ти,

защото днес си тръгваше от мен...

 едно небе.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??