От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората.
Въртяха се наопаки в измисления хаос
и недорасли за ракетите на хората,
взривиха се в предсмъртния си час.
Вселената остана до полуда огорчена.
Сви се в себе си и тихо зарида,
а във сълзите й земята се огледа,
видя смъртта на звездните деца. ...