...защото днес си тръгваше от мен... едно небе
От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората.
Въртяха се наопаки в измисления хаос
и недорасли за ракетите на хората,
взривиха се в предсмъртния си час.
Вселената остана до полуда огорчена.
Сви се в себе си и тихо зарида,
а във сълзите й земята се огледа,
видя смъртта на звездните деца.
От небето се изсипаха сълзите ми.
Вселената навярно е била измислено сърце,
земята се огледа не в очите, а в следите ти,
защото днес си тръгваше от мен...
едно небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
