Защото имаме какво да губим
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят
в най-плахата извивка на косите.
Ръцете ти в покоя ме държат –
трепереща, добра и ненаситна.
На прага на настъпващия ден
стрелките са от чакане пияни
да влезеш за молитвата у мен,
признавайки че дълго ще останеш
и топъл като вятъра свещен
да вдигнеш всички мои пеперуди,
към въздуха, от обич прероден,
без никоя от тях да се изгуби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
