Aug 10, 2019, 10:39 PM

Защото имаме какво да губим 

  Poetry » Love
741 9 13
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят
в най-плахата извивка на косите.
Ръцете ти в покоя ме държат –
трепереща, добра и ненаситна.
На прага на настъпващия ден
стрелките са от чакане пияни
да влезеш за молитвата у мен,
признавайки че дълго ще останеш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??