Защото се обичаме
Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани
и от любов дори нахъсани
прегърнахме телата - голите,
за радост даже на тополите.
Светът за нас не съществуваше
и всичко в нас ни се римуваше.
С почуда слънцето се смееше
и както то си го умееше.
И даже облаци намигаха -
очите им до нас достигаха.
Че ние двама си приличаме,
защото просто... се обичаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
