Защото се обичаме
Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани
и от любов дори нахъсани
прегърнахме телата - голите,
за радост даже на тополите.
Светът за нас не съществуваше
и всичко в нас ни се римуваше.
С почуда слънцето се смееше
и както то си го умееше.
И даже облаци намигаха -
очите им до нас достигаха.
Че ние двама си приличаме,
защото просто... се обичаме!
© Никола Апостолов All rights reserved.
