...Защото си любовта...(2част)

 ...Защото си любовта...

…Умората от това да бъда без тебе,

почука на вратата ми, както в спомените…!

Стаята в света отвън и тази в сърцето ми,

изпълни се със меланхолия…!

Студът и тъмнината навлезли

пак там, наказват моите резони и съмнения…!

Притесненията от преди и от утрото, както

и че е тайна любовта ни, хранят мечтите…!

На път съм да те изгоня от нараненото пространство

в мен, а ти гневиш се на тази раздяла…!

На път си да се съгласиш с мен и доводите ми както

винаги-само за да свърши караницата…!

Аз те пускам и ти излизаш, но след секунди

или часове, завръщаш се с магнитите и любовта…!

Завръщаме се с нея, която сами, отделени от себе си

не можем да понесем, защото се умножава... !

И днес в тогавашното време, пренесох се

и болката отиде си...и се изпари...!

И днес пак плача за твоето отсъствие, за

спомените и мечтите, но плача щастлива…!

И днес пак страдам твоето заминаване, но завръщането ти,

след секунди, часове, печели душата…!

И днес пак молим за прошка себе си и

Бога и днес пак очакваме любовта, сълзите щастливи...!

Молиш ме “Любима, прости ми…!“, затваряш очите ми

и с мечтите, завръщаш спомените от онези мигове…!

От онези мигове, където ни пазят водопадите и пясъкът и морето, скалите и планините и небето, виждам нашето място отново…!

Докоснаха ме пак и пак, както преди щастието и

радостта и тогавашните мъки изгониха, и тогава

не ми остави избор, никакви козове... !

Отворих очи и ти ме чакаше с прегръдки и целувки,

погледнах те и преди да разбера, че съм ти

простила“Обичам те…!“изрекох с ласки отново…!

Защото резоните и доводите ти спечелиха както

винаги, във ръцете си не притежавам коз, с който

да ти противореча, а във сърцето причина да те забравя…!

Затова днес както преди и както ще е винаги, както е сега,

чувствам и рискувам, губя и печеля, умирам и живея,

моля за прошка теб, моля за прошка и Бога…!

А за тези на които не им е ясно, още какво точно се случва

и няма да разберат, ще им разкрия какво ми каза

и като послание ще им го оставя:

„Каквото и да се случи, ще бъда твоите викове и тишини,

студове и горещини, спомени и мечти, ще бъда твоята

земя и твоето небе…и няма изход, защото съм любовта”… !

И това богато сърце не може да прави нищо

друго освен да те обича, ще те следва винаги, това е то

затова ще бъда твоите криле в полета надолу,

твоят въздух във падането нагоре…!

Затова днес както преди и както ще е винаги, както е сега,

чувствам и рискувам, губя и печеля, умирам и живея,

моля за прошка теб, моля за прошка и Бога…!

А за тези на които не им е ясно, още какво точно се случва

и няма да разберат, ще им разкрия какво ми каза

и като послание ще им го оставя:

„Каквото и да се случи, ще бъда твоят приказен свят и

млечен път, ще бъда твоята обичана история 

твоето дело, лудостта и ще ме обичаш, защото съм любовта”… !

И дори всичко да се повтори отначало, ти си любовта…!

“Каквото и да се случи, ще бъда твоите викове и тишини,

студове и горещини, спомени и мечти, ще бъда твоята

земя и твоето небе…и няма изход, защото съм любовта”… !

„Каквото и да се случи, ще бъда твоите криле в полета

надолу, твоят въздух във падането нагоре… и няма

изход, защото съм любовта”… !

„Каквото и да се случи, ще бъда твоят приказен свят и

млечен път, ще бъда твоята обичана история,

твоето дело, лудостта и ще ме обичаш, защото съм любовта”… !

Каквото и да се случи, ще продължа да страдам и да

обичам, защото това сърце не знае как да живее

без тебе и ще бъда кралицата в кралството ти,

защото съм любовта”… !

Ще бъда любимият ти човек, защото съм любовта!…-

говориш ми със сърцето...

С този ПС ще ти отвърна:Ако някой ден ми липсва

търпение, не ме пускай…!

Не ме пускай от нашето място, дори

когато искам, не ме пускай и когото е уютно…!

Не ме пускай, когато е в повече…!“Обичам те!“,

“Аз те обичам!“, не пускай…!

…Защото си любовта, защото сме любовта…