Защото си палитра
(на Цвети)
Сърце затворено в палитра
Помпа кръв по стотина, хиляди, милиони литра
Разкъсано на цветове
Всеки цвят и гама – спирали от магични светове
Не се ли смесват? Не изветрят,
Не се разливат. А измерват.
Хем са в клетка… пластмасова платформа
Като в епруветка без определена форма
Но нямат граници! Защо ли?
Какво ги спира? Дори да моли
Някой да ги види вънка
На паното да рисуват крехка брънка.
Хубаво е да си подреден
Да имаш свой личен си десен
И там е тайната загадка
Неслучайната незрима пратка
Към слепите лъчи изпраща
Това е тя. Цветелина нашта!
Какво да кажа… От дъга си ти
Не на цвете… с цветове летиш.
От всички най си интересна
Дори с червено кат ме плесна
Страшно си стабилна, мъжка, силна
От къде е тази светлина обилна?
Знаеш как обособяваш
Боички сръчно ти оправяш
И доста често украсяваш
С смехове без сълзи… как успяваш?
Знаеш ли какво?
Контролирай ти едно
Оназ червеничката багра
Предвещава тя подагра…
И дето казваш: Не показвам
Чувствата си… не изказвам
„Обичам те“; и не полазват
Сълзи – те са за слабаци
Но недей така!
Слабаците са си коне с капаци!
А сълзи се раждат от не-глупаци!
А ти си мъдра. Ти си зряла.
Доста често си горяла!
Та хвърли го тоз пожар
Към хора пълни с черна жар…
Не с агресия, ами с любов…
Пак си хищникът на лов.
Бъди художник – не суров
Използвай четка с многослов
Слова през призма
Че дъга… недей се бой и ти сега
Да капнеш чувства и пред друг
Че сдържането е кат струг
За мен си страшно магнетична
Хаотична, мелодична
Не знам… Не мога да определя
Какво понятие да ти вселя
Затова се радвам от сърце!
Неопределена си! С лице
От детски скули очертано
Си скица с мъдрост обладана.
Та да… По-силно няма и това е
От цветове в палитрата… Игра е
Да преливаш от червено
Моля те внимавай! Забранено
Е да се ядосваш в огньове
По-добре любов… добро е…
Ти си Цветелина
Светлина, боички – ха! Картина!
Запази се все така различна
Измама за мнозина си оптична
Само истински художник
Ще е основоположник
На смесване на цветове
В една вселена, бяла, с богове
© Y. Panda Всички права запазени