4.04.2015 г., 17:06

Защото си различен

605 0 10

Мразен си, защото си различен...

Нежелан си... Защото можеш

с глупостта да се пребориш ти.

Неразбран си... Защото те

не искат да те слушат, чуят.

Макар че с мегафон

говориш им за свободата наша.

Различен си, прокажен си за тях?

И ето че засегнал си им гордостта

и егото и битието!?

От злоба изковани и в злъч горчива

доноси за теб редят.

Тикат те в кошмарния си свят...

Защо си мислят, че са непокътни?

Че звездата на доброто е далече.

И едва ли би светела за тях.

Та тя над всички е огряла...

И с усмивка на всеки за добро

любов човешка ни раздава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радост е че ви имам момичета Васе ,Криси!!!Усмивки и весела Цветница ви желая!До нови!!!
  • Със Стойна Димова! Много искрен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Поздрави и от мен! Бъди!
  • Различните се помнят, не се стреми да бъдеш като другите! Живей! Поздрав!
  • Ни най-малко не си ме засегнал, Ачо! Аз исках да не оставам погрешно разбрана и затова доуточних. Всичко най-добро от сърце ти желая!
  • Не ме разбра правилно Ани !Нищо против нямам за написаното от теб !Просто аз съм си такъв не влизащ в релси!Но не съм искал да те засегна!На против харесвам чистите и истински коментари а не тези за който се чувстват хората длъжни да откоментират!До нови! Приятни празници и на теб!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...