Anita765 (Ани Монева)
297 11768
29.04.2017 г., 0:03 ч.

Защото съм любов 

  Поезия » Друга
2705 23 21

Не ме помнѝ, светът е малък,

навярно утре ще ме срещнеш.

Навярно ще покълна в пламък

или пък в лятото горещо.

 

Не ме вини – невинен полъх.

Той, вятърът не пита никой,

съблича клоните до голо

и в спомените често никне.

 

Не ме търси, аз нямам име,

навярно в гълъб ще се случа.

В прозореца си приюти ме,

на обич гълъб да те учи.

 

Не ме мисли – река потичам,

щом в мисли някой ме затвори.

След премълчавано „обичам”

невидимо живея в хората.

 

Не ме жали, аз нямам къща,

небето ми е само покрив.

Очакваш ме и се завръщам –

изгубена, сама и мокра.

 

В неделята ти щом осъмна –

сълза в дъждовен облак, в цвят,

жадувай ме – живот ще съм,

заслон, огнище, необят.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??