Защото съм любов
Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх.
Той, вятърът не пита никой,
съблича клоните до голо
и в спомените често никне.
Не ме търси, аз нямам име,
навярно в гълъб ще се случа.
В прозореца си приюти ме,
на обич гълъб да те учи.
Не ме мисли – река потичам,
щом в мисли някой ме затвори.
След премълчавано „обичам”
невидимо живея в хората.
Не ме жали, аз нямам къща,
небето ми е само покрив.
Очакваш ме и се завръщам –
изгубена, сама и мокра.
В неделята ти щом осъмна –
сълза в дъждовен облак, в цвят,
жадувай ме – живот ще съм,
заслон, огнище, необят.
© Ани Монева All rights reserved.
