7.03.2015 г., 1:22  

...защото там съм роден

545 0 2

 

 

 

Когато кацнеш на тази планета
помни, че там всичко е пари.
Щом на птиците храната се плаща...
за любов и удоволствие ли няма да платиш?!?...
Когато видиш таз земя без ос да се върти,
кацни спокойно, не се притеснявай.
Дори може нещо да си измислиш...
там ще успееш, нали за всичко си плащаш.
Ще видиш бръснар, точещ бръснача си в кожа от крава,
и месар да троши кокалите ѝ пред теб с брадва в ръка.
Огромни колела виенски, направени за забава
- струва си да видиш в тази планета безпорядъка на света.


Понякога хвърлям котва и аз на тази планета.
За малко, само защото там съм роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мога да отговоря по много начини. Дори с ,,Къщата на Солт Хеу Роуд,, и ти да си Клейтън. Но наякак си искам Ти да си Моди- луд и принц, които пише писма на приятелите си, като това...

    „Ние другите (извинете за множественото число) имаме различни права от нормалните хора, понеже ние имаме различни потребности, което ни поставя над – това трябва да бъде казано и отстоявано – тяхната тленност. Наш дълг е никога да не бъдем претопени от саможертвения огън. Твоят истински дълг е да съхраняваш мечтата си. Красотата също има някои болезнени задължения: те, обаче, произвеждат най- величествените постижения на душата.“- какво можеш да допълниш тук за себе си, не знам...- освен, че не си евреин(в което не съм сигурен)

    Мир ти желая.
  • Ех, Станиславе - хванал си бика за рогата. Откога повтарям и аз, че тази планета е нашият доживотен затвор, който парадоксално наричаме родина.
    Ти си осъзнал, че живееш в Алкатраз, или може би в Сан Куентин. А това значи много. Ще напиша нещо, което ти единствен ще дешифрираш от всички "откровенци" - сигурен съм! А иначе поздравления за написаното. Много ми хареса.

    "Парче месо не отдели светът.
    Пшениченото ти зърно покълна.
    Касапите пщеницата косят.
    Модиляни, твоят ден се върна!"

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...