Защото теб те няма
Откакто теб те няма полудях.
(На себе си изобщо не приличам).
Живота ми е просто фалш,
от който нищо вече не извличам.
И щастието с тебе отлетя.
(Не пожела дори да се сбогува).
Градиш с години любовта,
а тя от нищото понякога умира.
И сега се мразя, до полуда.
Загубих те и всичко свърши.
Днес съм друг и ти си друга,
а всъщност още сме еднакви.
И далечни, като тъжно разстояние.
Онова което с тебе ни дели.
Аз спазих всички обещания,
но дали ги помниш още ти?
От мене нищо не остана,
и сега съм като труп.
Защото теб те няма,
а късметлията е някой друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
