28.11.2006 г., 0:47

Заслепението на властта

667 0 0

Усещам силата на височината,

чувствам опиянението да си на върха,

забравям какво е да си най – долу.

Живях в бедност и лишения –

борих се с все сили да изляза от батака.

Тази цел оправда средствата,които ползвах.

Дойде момент, когато

нито плача на майка ми,

нито критиката на баща ми,

нито отчаяните опити на приятелите ми,

можеха да ме разубедят.

Съзнанието ми бе болно, гнило –

като прокълнато.

Забравих кой съм и от къде идвам.

Бе важен върхът, властта и мощта!

Кои сте, вие, там долу?

Не ви познавам. Млъкнете! Пречите ми..

 

(Това НЕ е стих. Това е СТРАХ – онзи, от който най – много се плаша. Пазете се.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...