27.05.2012 г., 13:02

Заслужавам ли да ме обичаш?

1.2K 0 1

Абсурдно някак си звучи ми вече,

че и мен ще ме обичат някога и някак,

че ще стана на човек от мъничко човече

и ще осъмна без дълбоки рани...

Някак странно ми се струва да прегръщам,

даже чувствам, че е грях,

та аз не заслужавам, как така ще се отпускам,

кога не помня за последно мъничко щастлива бях...

Страх ме е да се засмея, после може и наказана да съм,

знам ли вече,  красивото се раждало само насън,

но някак не мога да се сдържа,

когато се влея в тази синя река,

бушува си кротко в очите ти,

а аз се страхувам да спирам сълзите си...

Ами ако и с тебе ще стане така?

Секунда - усмивка, минута - тъга?

Ще ме обичаш ли... не утре - сега?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...