27 мая 2012 г., 13:02

Заслужавам ли да ме обичаш?

1.2K 0 1

Абсурдно някак си звучи ми вече,

че и мен ще ме обичат някога и някак,

че ще стана на човек от мъничко човече

и ще осъмна без дълбоки рани...

Някак странно ми се струва да прегръщам,

даже чувствам, че е грях,

та аз не заслужавам, как така ще се отпускам,

кога не помня за последно мъничко щастлива бях...

Страх ме е да се засмея, после може и наказана да съм,

знам ли вече,  красивото се раждало само насън,

но някак не мога да се сдържа,

когато се влея в тази синя река,

бушува си кротко в очите ти,

а аз се страхувам да спирам сълзите си...

Ами ако и с тебе ще стане така?

Секунда - усмивка, минута - тъга?

Ще ме обичаш ли... не утре - сега?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...