7.10.2008 г., 17:28

Заслужават го

912 0 7
В тиха стая, боядисана в бяло,
(това е цветът на душите им),
отдадени на чувствата изцяло,
изпълват се напълно мечтите им.

Един мъж, една жена,
два живота, пътищата свои пресекли,
свидетел им стана само нежната тишина,
когато своите клетви за вярност изрекли.

Времето неуморимо си тече,
но дните им по-хубави стават,
любовта им все повече расте,
за своя живот те получиха голямата награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...