Oct 7, 2008, 5:28 PM

Заслужават го

  Poetry » Love
901 0 7
В тиха стая, боядисана в бяло,
(това е цветът на душите им),
отдадени на чувствата изцяло,
изпълват се напълно мечтите им.

Един мъж, една жена,
два живота, пътищата свои пресекли,
свидетел им стана само нежната тишина,
когато своите клетви за вярност изрекли.

Времето неуморимо си тече,
но дните им по-хубави стават,
любовта им все повече расте,
за своя живот те получиха голямата награда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...