Oct 7, 2008, 5:28 PM

Заслужават го

  Poetry » Love
899 0 7
В тиха стая, боядисана в бяло,
(това е цветът на душите им),
отдадени на чувствата изцяло,
изпълват се напълно мечтите им.

Един мъж, една жена,
два живота, пътищата свои пресекли,
свидетел им стана само нежната тишина,
когато своите клетви за вярност изрекли.

Времето неуморимо си тече,
но дните им по-хубави стават,
любовта им все повече расте,
за своя живот те получиха голямата награда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...