Не искам да споря,
нито да говоря,
не искам да слушам за други дори.
От безброй лъжи
имам адска умора,
която в сърцето, в гърдите тежи.
И жалките сметки
на разни кʹрветки
с души, напоени до горе със страх.
Отдавна мечтая
по пътя към Рая,
да грабна за в пъкъла много от тях!
© Данаил Таков Всички права запазени