Заспивай, мое цвете
Заспивай, мое цвете
Пада мрак, как тихо е вън,
звезда приспивна песен ти пее.
През прозореца вятърът с магичен звън
идва в прегръдка топла да те сгрее.
А ти заспивай, мое цвете!
Смълчал се е вече целият град.
Нощта и луната те пазят и двете,
за теб издигат прекрасен палат.
Сънувай ме, с бавни стъпки,
на пръсти, всяка вечер че идвам.
Нежни като росни пъпки
устни с твоите тайно да сливам,
защото аз съм звездата,
която ти пее с меден глас.
И в моята прегръдка забравяш тъгата.
Закрилям те в нощния час!
Пада мрак, как тихо е вън,
звезда приспивна песен ти пее.
През прозореца вятърът с магичен звън
идва в прегръдка топла да те сгрее.
А ти заспивай, мое цвете!
Смълчал се е вече целият град.
Нощта и луната те пазят и двете,
за теб издигат прекрасен палат.
Сънувай ме, с бавни стъпки,
на пръсти, всяка вечер че идвам.
Нежни като росни пъпки
устни с твоите тайно да сливам,
защото аз съм звездата,
която ти пее с меден глас.
И в моята прегръдка забравяш тъгата.
Закрилям те в нощния час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Борисова Всички права запазени
