Студен бял чаршаф ме обгръща
и допира хладен в тръпка превръща.
И губят се мисли, и думи, и вещи.
Горят в тъмнината запалени свещи.
Пламъкът бяга - къпе стените.
Дирите светли търсят очите.
Леко и бавно сънят ме унася,
зЗатваря клепачите ми и ме понася…
© Поля Христова Всички права запазени