Feb 5, 2010, 9:20 AM

Заспиване

  Poetry » Other
1K 0 1

Студен бял чаршаф ме обгръща

и допира хладен в тръпка превръща.

И губят се мисли, и думи, и вещи.

Горят в тъмнината запалени свещи.

 

 Пламъкът бяга - къпе стените.

Дирите светли търсят очите.

Леко и бавно сънят ме унася,

зЗатваря клепачите ми и ме понася…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...