Засрамен
-Мамо, мамо, гнездото напускат
и през морета, планини,
поемат път към топлите страни
и в приключения се впускат.
................................
-Синко, небето! Виж го, почерня!
Пръсни на двора тез трошици,
да срещнем прелетните птици,
със мен на пътя ти ела.
Но... подкосиха се крилете,
че с поглед вперили отгоре,
съзряха бели външни щори
вместо прозорец чист и светъл.
Гнездото нямаше го там...
А разпилените трошици
не вкусиха добрите лястовици.
Детето скри очи от срам.
17.09.2002год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
хареса ми много