Меричка (Мери Попинз)
718 2544
6 may 2006, 19:52

Засрамен 

  Poesía
481 0 2

-Мамо, мамо, гнездото напускат
и през морета, планини,
поемат път към топлите страни
и в приключения се впускат.
................................

-Синко, небето! Виж го, почерня!
Пръсни на двора тез трошици,
да срещнем прелетните птици,
със мен на пътя ти ела.

Но... подкосиха се крилете,
че с поглед вперили отгоре,
съзряха бели външни щори
вместо прозорец чист и светъл.

Гнездото нямаше го там...
А разпилените трошици
не вкусиха добрите лястовици.
Детето скри очи от срам.

17.09.2002год.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??