Меричка (Мери Попинз)
718 2544
May 6, 2006, 7:52 PM

Засрамен 

  Poetry
485 0 2

-Мамо, мамо, гнездото напускат
и през морета, планини,
поемат път към топлите страни
и в приключения се впускат.
................................

-Синко, небето! Виж го, почерня!
Пръсни на двора тез трошици,
да срещнем прелетните птици,
със мен на пътя ти ела.

Но... подкосиха се крилете,
че с поглед вперили отгоре,
съзряха бели външни щори
вместо прозорец чист и светъл.

Гнездото нямаше го там...
А разпилените трошици
не вкусиха добрите лястовици.
Детето скри очи от срам.

17.09.2002год.

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??