Застанал пак
1.1K
0
0
Застанал пак, загледан в пъстрите очи
Така красиви и толкова дълбоки
Скрили в себе си и тайни, и мечти
Но също болка, огорчение и вопли
Очи, в които аз обичам да се губя
И да потъвам в техните дълбочини
Очи, в които за човек си струва
Напълно да загуби и себе си дори
Застанал пак пред усмивката красива
Отражение на нежната и женствена душа
Загледан в нея често себе си откривам
И това разпалва в мен все повече и любовта
И днес застанал пак пред своята любима
Стоя загледан в нейното лице
Където в пъстрите очи и красивата усмивка
Намирам своя път и отворено небе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Банов Всички права запазени
