Застанал пак

Застанал пак, загледан в пъстрите очи

Така красиви и толкова дълбоки

Скрили в себе си и тайни, и мечти

Но също болка, огорчение и вопли

Очи, в които аз обичам да се губя

И да потъвам в техните дълбочини

Очи, в които за човек си струва

Напълно да загуби и себе си дори

Застанал пак пред усмивката красива

Отражение на нежната и женствена душа

Загледан в нея често себе си откривам

И това разпалва в мен все повече и любовта

И днес застанал пак пред своята любима

Стоя загледан в нейното лице

Където в пъстрите очи и красивата усмивка 

Намирам своя път и отворено небе