5.06.2010 г., 21:34 ч.
Застинало очакване
Каканижат се дните застинали
по стобора отреща в бръшляните,
все зелени и вечно провиснали,
като моето тихо очакване.
Все на пръсти броя си годините
и не сещам след тях вече другите.
Само този, който обича и влюбен е,
ще познае момичето в мене.
По небето гадая за времето,
във което ще сетиш дъха ми,
да прогледнеш във сляпото взиране
на зеници от дългото чакане.
То и слънцето сякаш забрави
свойте топли лъчи в сън отминал.
Монотонно и вяло вали ли, вали...
искам да вярвам, че си ме обичал.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Кой не иска да го обичат, Джейни!?! Вярвай!
-
Докато е жива вярата...
Прекрасен стих, Джейни!
(поща) -
Много ми хареса, Джейни! Още първите два стиха ме грабнаха. Дълбоко е!
-
Хареса ми!
-
Вярата, Джейни, вярата... Защото след нея остават измамени надежди!
-
Дъждовете диктуват носталгия,
дъждовете задават въпроси...
Не ги слушай! (понякога мамят)
като мъжка любов поизносена...
Но запазила свежия спомен
за тогава когато(ти знаеш).
През годините тихо отронени
любовта си е все така вятърна,
и дъждовна, и дива, и слънчева.
Само длан протегни и е твоя
само поглед и тя се завръща...
Нещо си тъжна Джейни,не ти отиваПоздрав.
-
"Монотонно и вяло вали ли, вали...
искам да вярвам, че си ме обичал."
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
прекрасна поезия, мила Джейни.