Каканижат се дните застинали
по стобора отреща в бръшляните,
все зелени и вечно провиснали,
като моето тихо очакване.
Все на пръсти броя си годините
и не сещам след тях вече другите.
Само този, който обича и влюбен е,
ще познае момичето в мене.
По небето гадая за времето,
във което ще сетиш дъха ми,
да прогледнеш във сляпото взиране
на зеници от дългото чакане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up