Застивам на прашинка болка от теб
Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне
на колене пред теб
и ще засветят ръцете ти
в есенно-оголяло.
Ти целият си само тъга
и безкрайна агония.
Ще те стопля докрай
със закърнелите си сетива
и няма да си тръгна,
макар че любовта е само дума.
Aко облека болката ти,
ще облекча ли бремето
на усмивката, с която винаги
ме чакаш на южния си прозорец?
Ако отсека главата на слънцето,
ще съкратя ли онази отсечка,
фино разделяща сърцата ни
от пълното им и неотменимо сливане?
И докато сипеят на живота
бавно, като стон ни поглъща в себе си,
обетът на сключените ми мисли,
който тържествено ти бях дал
преди два века и половин дъх
недоловимо, но неумолимо
ме приближава към върха
на общото ни небесно погребение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Marielli De Sing Всички права запазени