29.04.2020 г., 12:59

Застивам на прашинка болка от теб

656 0 0

Ако облека болката ти,

кожата ми ще угасне.

Ще спра да сънувам

изгубеното време.

Октомври ще падне

на колене пред теб

и ще засветят ръцете ти

в есенно-оголяло.

Ти целият си само тъга

и безкрайна агония.

Ще те стопля докрай

със закърнелите си сетива

и няма да си тръгна,

макар че любовта е само дума.

 

Aко облека болката ти,

ще облекча ли бремето

на усмивката, с която винаги

ме чакаш на южния си прозорец?

Ако отсека главата на слънцето,

ще съкратя ли онази отсечка,

фино разделяща сърцата ни

от пълното им и неотменимо сливане?

И докато сипеят на живота

бавно, като стон ни поглъща в себе си,

обетът на сключените ми мисли,

който тържествено ти бях дал

преди два века и половин дъх

недоловимо, но неумолимо

ме приближава към върха

на общото ни небесно погребение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...