http://www.youtube.com/watch?v=zHVaA5VUajE
В памет на Велизар
Застудява душата -
заиграха своя танц ветрове.
Заскрежи се тъгата -
охладнявам без твойте ръце!
Заизвива се зима.
А пътят е дълъг пред мен.
Как без теб да премина
този студ, завладял моя ден!
Ще вървя по следите,
побелели от първия сняг.
Ще се взирам в мечтите,
за да срещна пак пролетен знак!
И ще тичам към тебе - красива,
за да бъда пак твойто момиче!
И така, променена, но жива,
някой ден ще поникна в кокиче!
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
Силна, много силна прегръдка за теб, кокиче!