Зло в доброто се крие,
мракът пълзи по гърба ми.
Факла, подайте насам,
моля, бъдете разумни.
Извинете, не мислих, а мразих.
Яростта ми каза, затова го направих.
Простете, човек съм, забравих,
че за нея убивам, за нея единствено само.
Зло в доброто се крие,
нима вечно спокойни сте вие?
Разберете, обичам я силно.
Сега, вържете!...
Вържете го здраво мойто бесило.
© Иван Ценов Всички права запазени