11.11.2009 г., 19:27 ч.
Затворена врата
Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!
Но чух гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.
Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?
Тихите спомени все ме спохождат,
късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Жени, за пореден път съм удивена на талантата ти да редиш думичките. Съумяваш по прекрасен начин, да предаеш на читателя, чувствата, вълненията, малко тъжната обреченост на отминала любов.
Радвам се, че те открих. -
Хубаво пишеш!
-
Поздрави, благодаря!
-
много е хубаво браво
-
Много е тъжно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?