11 нояб. 2009 г., 19:27

Затворена врата

2.9K 1 6

Спрях пред вратата ти плътно затворена.

Дълго я гледах, но не посмях

да ти почукам и тихо да вляза.

Стоях колебливо, обзета от страх!



Но чух гласа ти, беше безгрижен,

нямаше нотка дори на тъга.

Колко наивно! Надявах се скрито,

че може би тъжен и сам си в нощта.



Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?

Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?



Тихите спомени все ме спохождат,

късат по малко от мойта душа.

Може би накой ден, щом тя се свърши,

ще мога спокойно и аз да заспя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как да избягам от нашето минало

    и да забравя, когато боли?

    Мисли и чувства как да прогоня?

    Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?
    mnogo tajno no dosega iaz se 4uvstvah taka. Mnogo e to4no!
  • Жени, за пореден път съм удивена на талантата ти да редиш думичките. Съумяваш по прекрасен начин, да предаеш на читателя, чувствата, вълненията, малко тъжната обреченост на отминала любов.
    Радвам се, че те открих.
  • Хубаво пишеш!
  • Поздрави, благодаря!
  • много е хубаво браво

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...