Затворена врата
Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!
Но чух гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.
Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?
Тихите спомени все ме спохождат,
късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
mnogo tajno no dosega iaz se 4uvstvah taka. Mnogo e to4no!
